Информация за яз. Александър Стамболийски

Язовир Александър Стамболийски се намира в северна България и е публична държавна собственост, управлявана от Националната електрическа компания. Той е основният елемент на Хидровъзел „Александър Стамболийски“, който включва и Напоителна система „Росица“, както и каскада от три електроцентрали с обща инсталирана мощност от 11 MW. Язовирът обхваща части от землищата на селата Горско Косово в община Сухиндол и Крушево, Дебелцово, Градище и Кормянско в община Севлиево. Намира се на 13 км от Сухиндол, на 18 км от Павликени, на 33 км от Севлиево и на 50 км от Велико Търново. Общата му дължина от началото при село Кормянско до язовирната стена над Горско Косово е 18 км. По северния му бряг, на разстояние около 6 км между селата Крамолин и Горско Косово, преминава участък от Републикански път III-3011. Язовирът е изграден на средното течение на река Росица и събира води от горната част на нейния водосборен басейн. В язовира, освен река Росица, отляво се вливат реките Крапец и Магъра, а отдясно – река Каракайнак. Водосборната площ над язовирната стена е 1478 km². Стената на язовира е изградена от каменна зидария, като правата част е от суха зидария, а извитата – от циментов разтвор. Височината ѝ е 66 m, а дължината по короната достига 380 m, включваща 300 m прав участък и 80 m извит участък към десния бряг. Преливникът, разположен при левия бряг, е траншеен и има капацитет от 1500 m³/s. Основният изпускател се състои от две стоманени тръби с общ капацитет 200 m³/s. Строителството започва през 1940 г. и завършва в края на 1954 г. Този язовир е едно от основните съоръжения, изградени от Бригадирското движение по време на тоталитарния режим в България. По време на строителството на язовира загиват 103 души в резултат на трудови злополуки. Язовирът залива бившето село Бара, чиито жители са принудени да се преселят. Днес, когато водите на язовира спаднат, на дъното му могат да се видят останки от старите постройки, включително и стърчащия кръст на църквата. След завършването на язовира се проявяват множество дефекти, които водят до сериозни течове. През 1961 година язовирът е частично изпразнен, за да бъдат ремонтирани фугите на стената. През 1970 година той е аварийно източен напълно и отново се извършват ремонти на екрана, както и на тежките течове в началото на напорната деривация. Многократни ремонти са правени и на самата напорна деривация. В язовирът се откриват бабушка, бибан, бял амур, бяла риба, каракуда, костур, кротушка, морунаш, распер, скобар, слънчева риба, сом, уклей, червеноперка, шаран, щипок, щука и др.