Информация за Сом
Сомът, познат още като европейски сом (Silurus glanis), е най-голямата сладководна риба в Европа и емблематичен представител на семейството Сомови. Отличава се със своята голяма, широка глава, удължено и цилиндрично тяло, което се стеснява към опашката, и липса на люспи – кожата му е гладка, покрита с дебел слой слуз. Окраската варира от тъмнокафява до сивозелена на гърба и по-светла по страните и корема, често с неравномерни петна, които помагат на рибата да се слива с дънната среда. Характерна особеност са мустачките – две дълги на горната челюст и четири по-къси на долната, които функционират като осезателни органи, чрез които сомът се ориентира и намира плячката си, особено в мътни и тъмни води. Устата е голяма, с множество остри, навътре извити зъби, което прави захапката му много ефективна. Размерите на сома варират значително в зависимост от местообитанието и възрастта. В българските води най-големите екземпляри достигат до 3 метра дължина и тегло между 80 и 120 кг, но при изключително благоприятни условия може да нарасне до 5 метра и над 300 кг, което го нарежда сред най-внушителните хищници в сладководна среда. Сомът е разпространен в цяла Европа и части от Азия. В България той е широко разпространен – обитава река Дунав и нейните по-големи притоци като Марица, Струма, Янтра, Вит, Осъм, Тунджа, както и големи язовири като Студен кладенец, Въча, Жребчево, Кърджали, Пясъчник, Тича, Йовковци, Ивайловград и други. Предпочита дълбоки, бавноподвижни води с богато дъно, където може да се укрива. Размножаването започва през пролетта, когато температурата на водата достигне около 20°C. Мъжкият сом изкопава гнездо в плитчините с меко дъно и растителност и охранява хайвера, който женската снася. Известен е с това, че полага грижи за поколението, защитавайки яйцата от хищници. Сомът е изключително хищен, активен най-вече привечер и нощем. Менюто му включва малки и средни по размер риби, жаби, раци, миди, водни насекоми, но също така не пренебрегва и мърша. По-големите индивиди могат да нападат патици, мишки, плъхове, а в редки случаи и домашни животни, паднали във водата. Известен е с прояви на канибализъм, особено при недостиг на храна. През студените месеци сомът изпада в летаргия, скрит в дънните ями. Пробужда се в средата на април, когато водата започва да се затопля, и остава активен до късна есен. Най-интензивно се храни през лятото, особено при бури и дъжд, когато водата се размътва. През този период може да излезе и на повърхността, за да преследва плячка, и често се лови именно в късните часове на деня. Сомът е една от най-търсените трофейни риби в България, както заради внушителните си размери, така и заради борбения си характер при улов.