Информация за Скумрия
Черноморската скумрия е стадна, морска риба от семейство Скумриеви, широко разпространена в северните части на Атлантическия океан, Средиземно и Черно море. Въпреки че в Черно море скумрията не се размножава, тя е често срещана и добре позната на рибарите, особено по време на ежегодните ѝ миграции от и към Мраморно море. Видът е изключително подвижен, с изразено пасажно поведение и е сред най-популярните риби както за промишлен, така и за спортен риболов. Тялото на черноморската скумрия е вретеновидно, изтънчено и със закръглено напречно сечение, което ѝ осигурява отлична хидродинамика при плуване. Формата на главата и тялото е обтекаема, адаптирана към непрекъснатото движение в открити води. Разполага с две ясно разделени гръбни перки, последвани от пет малки допълнителни перчици, характерна особеност за скумриите. Аналната перка също е последвана от пет такива малки перки. Опашната перка е силно врязана и здрава, предназначена за бързи, мощни движения, докато коремните перки са относително малки и разположени под гръдните. Очите на скумрията са частично покрити от т.нар. мастен клепач, който предпазва окото и подобрява хидродинамиката. Цялото тяло и главата са покрити с много дребни люспи, които понякога изглеждат като кожна повърхност. Оцветяването на гърба е синьо-зелено до синьо-черно, като по гърба ясно се открояват тъмни извити линии. Страните са металносиви, а коремът – бял, което създава отлична камуфлажна защита при плуване в открити води. Средната дължина на зрелите екземпляри е около 30 см, но са наблюдавани и риби с дължина до 60 см и тегло до 3,4 кг, макар че най-често уловените индивиди са с маса около 300 грама. Черноморската скумрия може да доживее до 17 години, но в естествени условия рядко достига такава възраст поради интензивен риболов и естествени заплахи. Скумрията е непрекъснато движеща се риба, която използва кратки, енергични движения на задната част на тялото и опашката за придвижване. Това движение не само ѝ позволява да поддържа скорост, но и е жизненоважно – спирането ѝ означава загуба на кислород, тъй като дишането ѝ зависи от постоянния приток на вода през хрилете. Половата зрялост настъпва още на една година. Размножаването се осъществява в Мраморно море, обикновено през март и април, когато температурата на водата достигне около 14°C, а солеността – 38,5‰. Хайверът се изхвърля на порции и е плаващ, което осигурява правилното му развитие. В Черно море, поради по-ниската соленост (около 18‰), размножаването е невъзможно – хайверът не остава на повърхността и потъва, където бързо загнива поради липса на подходяща среда. След периода на размножаване, стадата скумрия се насочват на североизток към Черно море, следвайки контурите на брега, където се хранят активно през пролетта и лятото. Тази миграция е масова и ясно изразена. През октомври започва обратна миграция към Мраморно море, където рибите прекарват зимата, преди да започне нов цикъл на размножаване през пролетта. Храната на скумрията включва основно планктон, ракообразни, ларви и дребни риби, като хамсия, цаца и сафрид. Хищническият ѝ характер и скоростта я правят един от основните хищници в средните водни слоеве на Черно и Мраморно море.