Информация за Щука
Щука (Esox lucius) е голяма хищна сладководна риба, която се среща често в нашите води. Тя е известна със своята агресивна природа и впечатляващи размери – достига дължина над 150 см и тегло до 20 кг, като има регистрирани случаи на значително по-големи индивиди. Женските обикновено са по-едри от мъжките на същата възраст. Тялото на щуката е удължено и стройно, с голяма, сплесната глава и широка уста, въоръжена с два вида зъби – остри за захващане и по-малки, насочени назад, които задържат плячката. Очите ѝ са жълти и сравнително големи, осигуряващи отлично зрение. Оцветяването е сивозелено или жълтозелено по гърба, със сиви или жълтеникави страни, украсени с по-светли петна, а коремът е бял. Това ѝ позволява ефективна мимикрия сред подводната растителност. Щуката обитава бавни и стоящи води – долни участъци на реки, блата, езера и язовири, като може да се срещне и в полусолени води. Предпочита богата на растителност среда, където намира прикритие. Видът достига полова зрялост на 3–4 години. Размножителният период в България настъпва рано – през февруари и март, преди повечето други риби в същия водоем. Хайверът се снася в плитки, наводнени зони, върху подводната растителност, където условията са по-благоприятни за излюпването. Малките щуки в началото се хранят със зоопланктон, включително ларви, ракообразни и хайвер на други видове. При достигане на дължина от 5–6 см, те преминават към хищен начин на живот, като ловуват дребни рибки. Щуката е типичен засаден хищник – тя избира определено място във водоема, дебне скрита сред растителността и атакува внезапно плячката, след което се връща на същото място. За разлика от други хищници, тя не преследва активно жертвата. В менюто ѝ влизат риби, жаби, раци, мишки и дори малки водоплаващи птици. Известна е и с канибализъм, при който по-едри екземпляри нападат по-дребни представители на собствения вид.