Информация за Щипок
Щипокът (Cobitis spp.) е дребна сладководна риба от семейство Виюнови, която обитава дънните слоеве на водоемите. В България се срещат пет вида щипоци – обикновен щипок, малък щипок, голям щипок, балкански щипок и дунавски (български) щипок, като най-разпространен е обикновеният щипок. Тялото на щипока е удължено и слабо сплеснато странично, с типична виюноподобна форма. Главата е малка и заострена, а мустаците около устата служат за осезание и търсене на храна по дъното. Люспите са дребни, плътно наредени, с оцветяване в пясъчно-жълтеникави до сиво-кафяви тонове, изпъстрено с тъмни надлъжни петна и линии, които помагат за камуфлаж сред тинята и пясъка. Най-често срещаният обикновен щипок достига дължина до 15 см и тегло между 10 и 15 грама. Видът е широко разпространен в Европа и Азия, включително Япония, а у нас се среща в почти всички водоеми, с изключение на планинските потоци и горните течения на реките. Щипокът предпочита бавнотечащи или стоящи води с тинесто-песъчливо дъно. През деня се заравя в дъното, оставяйки видими само главата и опашката, като така се прикрива от хищници. Активен е през нощта, когато напуска укритието си и се храни с дребни дънни безгръбначни, като червеи, ларви и малки ракообразни. Щипокът е изключително издръжлив на ниски нива на кислород, което му позволява да оцелява и в обеднени водоеми. Половата зрялост настъпва на възраст от две години, а размножаването се извършва между април и юни, когато женската хвърля хайвера си върху пясъчното или чакълесто дъно. Яйцата са лепкави и се прикрепят за субстрата, като след няколко дни се излюпват малките. Животът на щипока обикновено продължава 3-4 години, като растежът е бавен, особено в по-хладни води.