Информация за Шаран
Шаранът (Cyprinus carpio) е една от най-широко разпространените сладководни риби, принадлежаща към семейство Шаранови. Той се среща в почти всички водоеми на България – реки, езера, язовири и блата, като също така се отглежда интензивно в аквакултури. Благодарение на своята приспособимост, висока издръжливост и бърз растеж, шаранът се е превърнал в икономически важен вид за рибовъдството. Тялото на шарана е масивно, удължено и леко сплеснато странично, покрито с едри люспи. Цветът на гърба му е обикновено тъмнозелен до кафеникав, страничната част е златисто-зеленикава, а коремът – светъл или жълтеникав. Около устата си притежава два чифта характерни мустаци, с помощта на които усеща вибрации и намира храна по дъното. Гръбната перка е дълга и висока, често с остър твърд лъч в началото. Шаранът е всеяден вид, който в младите си години се храни основно с зоопланктон и фитопланктон, а с напредване на възрастта преминава към разнообразна бентосна храна – червеи, личинки, мекотели и дори малки рибки. В условия на бедна хранителна база, големите екземпляри стават частични хищници, за да осигурят необходимото количество енергия. В зависимост от условията на средата, шаранът може да достигне дължина до 120 см и тегло до 35 кг, но по-често уловените риби са между 40 и 70 см и 2 до 8 кг. Средното тегло на дву- до тригодишни екземпляри в изкуствени водоеми е около 3 кг. Размножаването на шарана настъпва през пролетта – през май и юни, когато температурата на водата се задържи над 18°C. Женската шаранка хвърля до 500 000 хайверни зърна, които полепват по камъни, растителност и други твърди повърхности. Хайверът се развива бързо – в рамките на няколко дни, а малките рибки първоначално се отглеждат в плитки и обрасли с растения водоеми, след което се прехвърлят в по-дълбоки води за зимуване. През зимата шараните изпадат в състояние на летаргия, заровени в тинята, където намират защита от студа и хищниците. През вековете, чрез селекция и изкуствено развъждане, са създадени множество разновидности на шарана. Най-известни сред тях са: Едролюспест шаран – с добре оформени, равномерно разположени люспи по цялото тяло; Огледален шаран – с малко на брой, но едри и лъскави люспи, разположени предимно по линиите на гърба и корема; Гол (кожен) шаран – с почти напълно голо тяло, без люспи. Шаранът е една от най-популярните риби за спортен риболов, като също така заема централно място в българската и източноевропейската кулинарна традиция.