Информация за Карагьоз
Карагьозът, известен още като дунавска скумрия, е проходна риба от семейство селдови (Clupeidae), която прекарва по-голямата част от живота си в солени морски води, но за размножаване навлиза дълбоко в сладководните реки. Видът се среща най-често по западното крайбрежие на Черно море и по течението на река Дунав, като изминава стотици километри нагоре по течението, за да достигне своите размножителни местообитания. Тялото на карагьоза е удължено, странично сплеснато и с нисък профил, като при възрастни екземпляри достига дължина 36–38 см и тегло между 600 и 700 грама. По долната част на тялото ясно се откроява коремен кил, образуван от шиповидни люспи, а в основата на опашната перка се намират две удължени люспи – отличителна характеристика на вида. Главата е къса, с развити мастни клепачи върху очите и тъмно петно зад хрилното капаче, което понякога е слабо забележимо. Устата е сравнително голяма, преминаваща зад окото, а горната челюст е изрязана по средата. По надлъжната линия се намират между 51 и 57 люспи, а броят на хрилните тичинки е между 47 и 69. Челюстите са с еднаква дължина и снабдени със ситни зъби. Карагьозът образува две биологични форми – едра и дребна. Едрата форма достига над 20 см, нараства по-бързо, предпочита по-хладни води и започва миграцията си към реките по-рано от дребната. Размножителният период продължава от средата на април до края на юли, като пикът обикновено настъпва през втората половина на май. Карагьозът хвърля хайвера си на порции, на разстояния от 500 до 600 км от устието на реките. Хайверът е пелагичен (плаващ) и се носи по течението, а новоизлюпените рибки се хранят с ротатории, дребни ракообразни и водорасли. Половата зрялост настъпва на възраст между 3 и 4 години, а продължителността на живота му е около 7–8 години. В морето възрастните карагьози се хранят хищно, предимно със стадни риби като хамсия, трицона (цаца), атерина и други, а в по-малка степен – с висши ракообразни. По време на размножителната миграция в реките обаче рибата не се храни. Карагьозът е важен обект на риболов както в морето, така и в долното течение на Дунав, като с годините числеността му е спаднала поради свръхулов и промени в естествените миграционни маршрути.