Информация за Есетра
Есетровите риби са сред най-древните обитатели на планетата, чиито еволюционни корени достигат до Юрския период, преди повече от 150 милиона години. Поради тази своя праисторическа устойчивост те често са наричани „живи изкопаеми“. Обитават предимно северното полукълбо и включват както сладководни, така и проходни (анадромни) видове – последните прекарват живота си в морето и се връщат в реките само по време на размножителния период. Есетровите риби са лесно разпознаваеми по своята специфична анатомия: вретеновидно тяло, покрито с пет реда костни плочки (скутели), хрущялен гръбначен стълб вместо костен, удължена муцуна (рило) и долно разположена уста без зъби. Пред устата им се намират четири месести, чувствителни мустачки, с помощта на които търсят храна по дъното. Тези риби са предимно придънни хищници, като менюто им включва червеи, мекотели, ларви на насекоми, риби и различни дънни организми. Сред тях моруната (Huso huso) се отличава със своята внушителна големина и силно изразени хищнически навици – тя може да надхвърли 5 метра дължина и да тежи над 1000 килограма. Изключение от хищния модел е веслоносът (Polyodon spathula), който въпреки външната си прилика с есетрите, се храни чрез филтриране на водата – основно с фитопланктон и зоопланктон. Типичната дълбочина, на която се срещат есетрите в морето, е до около 100 метра – най-често в шелфовите зони, докато в речна среда те предпочитат придънните участъци с бавно течение и песъчливо или тинесто дъно. Исторически, есетрите са били широко разпространени в реките и моретата на Европа, Азия и Северна Америка. В началото и средата на XX век те са били обект на интензивен риболов – например в Хамбург, Германия, ежегодно са се улавяли и търгували хиляди полово зрели екземпляри, уловени близо до устието на река Елба. С течение на времето обаче популациите им започват рязко да намаляват, основно поради хищнически улов, унищожаване на естествените им местообитания и строеж на язовирни стени и ВЕЦ-ове, които блокират достъпа им до традиционните места за размножаване. В допълнение, дългият им жизнен цикъл и късното настъпване на половата зрелост ги правят особено уязвими към всякакъв вид смущения в екосистемата. Есетрите са високо ценени не само заради месото си, но най-вече заради изключително скъпия им хайвер – считан за деликатес по цял свят. Заради тази икономическа стойност и уязвимостта на вида, много есетрови популации днес са критично застрашени и включени в международни списъци за защита. В различни страни се провеждат програми за възстановяване и реинтродукция, които включват изкуствено размножаване, опазване на природните местообитания и изграждане на рибни проходи край язовирни стени. Съхраняването на есетровите риби е не само екологична, но и културна мисия, тъй като тези уникални създания носят в себе си историята на милиони години еволюция и са неразделна част от биологичното и риболовно наследство на човечеството.