Информация за Черноморска акула
Черноморската акула, известна още като катран (Squalus acanthias), е хищна морска риба от разред Акули, която обитава предимно дънните слоеве на Черно море. Това е един от най-устойчивите и приспособими видове акули в света и е единствената, срещана регулярно в българската акватория. Тялото на черноморската акула е издължено и вретеновидно, с обтекаема форма, приспособена за постоянно движение. Кожата ѝ е покрита с малки плакоидни люспи, насочени назад и завършващи с микрошипчета, които я правят изключително грапава на допир. Устата се намира на долната част на главата и представлява дъговидна напречна цепнатина, изпълнена с остри зъби, подходящи за захващане и разкъсване на плячка. Очите ѝ са леко издължени по посока на главата, а зад тях се намира вторичен дихателен отвор (спиракулум), характерен за много от дънните акули. По тялото има две гръбни перки, като на всяка от тях се намира свободен, остър шип, използван за защита. Опашната перка е несиметрична, като горният ѝ лоб е по-дълъг от долния, което е типично за акули. Цветът на гърба е тъмносив, украсен с дребни бели петна, които понякога помагат за камуфлаж, докато коремът е белезникав. Черноморската акула достига дължина до 150 см и тегло до 12 кг, като половата зрялост настъпва при дължина около 70 см. Този вид е живороден, което означава, че ембрионите се развиват вътре в тялото на майката. Оплождането е вътрешно и се извършва през пролетта. Бременността при черноморските популации продължава около 12 месеца, докато при океанските може да достигне до две години. Всяка женска ражда между 16 и 32 напълно оформени малки на дълбочина от 25 до 40 метра, близо до бреговете. Това е един от най-бавно растящите видове акули, като живее до 25 години, а в редки случаи – и повече. Акула катран обитава дънните слоеве на водата, на дълбочини от 180 до 200 метра, но по време на размножителния период се приближава към бреговете. Тя е стадна риба, като често се наблюдават групи от еднополови или еднакво големи екземпляри. Храната ѝ включва разнообразие от дребни риби, сред които се открояват меджид, писия, попчета, както и сезонно хамсия, трицона, сафрид и скумрия. Въпреки че е основно ихтиофаг, понякога включва и ракообразни и мекотели в диетата си, макар и в по-малки количества.