Информация за Черен амур
Черен амур (Mylopharyngodon piceus) е едра сладководна риба от семейство Шаранови, която се отличава със сравнително бърз растеж и може да достигне дължина до 120 см и тегло от 30 кг или повече при благоприятни условия. Произхожда от Източна Азия, като естественият му ареал включва река Амур, но днес е успешно интродуциран в редица страни, включително и в България, където се отглежда най-вече в язовири и изкуствени водоеми. Тялото му е удължено, здраво и умерено странично сплеснато, покрито с едри и ясно очертани люспи. Цветът на гърба и страните е тъмносив до почти черен, често с виолетов или металически оттенък, а коремът е светъл, контрастиращ спрямо останалата част от тялото. Перките са равномерно тъмни, като тази оцветеност е едно от основните отличителни белези спрямо белия амур, с когото често се бърка. Главата е масивна, със силни челюсти и мощни глътъчни зъби, пригодени да трошат твърди черупки. Храненето на черния амур е силно специализирано – той се храни основно с мекотели, най-вече със сладководни охлюви и миди, чиито черупки лесно разтрошава с помощта на развитите си зъби. Освен това, диетата му включва и дънни безгръбначни, личинки на насекоми (като хирономиди и водни кончета), както и други малки организми, срещащи се в тинята и между растенията по дъното. Полова зрялост достига сравнително късно – между 7 и 9 години, когато дължината на тялото надвиши 70 см. В естествената си среда в река Амур, размножаването се извършва през юни, когато температурата на водата достигне 26–30 °C. Хвърлянето на хайвера се извършва в течаща вода, като яйцата се оставят да плават свободно по течението, докато се развият. Това налага наличие на силно течение и кислородна наситеност, което прави размножаването на вида в изкуствени условия изключително трудно. Чрез бързия си растеж и силна зъбна структура, черният амур се използва в рибовъдството като средство за контрол на популации от мекотели, включително и инвазивни охлюви, които могат да създадат екологичен дисбаланс. Макар да е ценен за стопански цели, черният амур е трудно уловим от спортните риболовци, тъй като живее в дълбочини, предпочита твърдо дъно с черупкови отлагания и не се храни на повърхността. Все пак, при правилно подбран монтаж и стръв, уловът на екземпляр от този вид е истинско предизвикателство, а борбата му при изваждане е впечатляваща.