Информация за Бяла риба
Бялата риба, известна в различни части на България под имената сулка или акбалък, е хищна сладководна риба от семейство костурови (Percidae), родствена на щуката и костура. Произхожда от водоемите на Източна Европа и Западна Азия, но благодарение на своята адаптивност и икономическа значимост е успешно разселена в Централна и Западна Европа, както и в някои райони на Северна Америка. Видът предпочита бавнотечащи и умерено дълбоки реки, големи езера и язовири с каменисто или песъчливо дъно, където намира подходяща среда за хранене, размножаване и укритие. Тялото на бялата риба е издължено и леко странично сплеснато, с удължена глава, широка уста и мощна челюстна структура, снабдена с остри и здрави зъби, които я правят ефективен хищник. Очите са сравнително големи и изключително чувствителни към светлина, което ѝ позволява да ловува успешно при слабо осветление и я прави особено активна през нощта. Окраската е маскираща – гърбът е зеленикаво-кафяв, страните по-светли, с метален отблясък, а при млади екземпляри често се наблюдават тъмни вертикални ивици. Видът има две ясно обособени гръбни перки: предната съдържа 1–2 твърди и 13–17 меки лъча, а задната – 19–24 меки лъча. Аналната перка има 2–3 твърди и 11–12 меки лъча, като по всички перки често се забелязват тъмни петна или мраморни ивици. Размерите на бялата риба варират в зависимост от местообитанието – обичайно тя достига дължина между 50 и 90 см и тегло от 3 до 5 кг, но при добри условия може да нарасне до 10–20 кг. Хранителното ѝ поведение преминава през различни етапи – младите индивиди образуват пасажи и ловуват на групи, като нападат дребни риби като бабушки, костури и млади шаранови. С възрастта сулката се отделя от стадата, става самостоятелен ловец и дори проявява канибализъм, нападайки себеподобни с тегло до половин килограм. Диетата ѝ включва също ракообразни, водни насекоми и ларви, като ловува активно във вечерните и нощните часове. В екологично отношение играе важна роля в поддържането на равновесието във водоемите, тъй като отстранява болни, наранени и слабо развити риби, действайки като „естествен санитар“. Размножителният период започва още в края на февруари, но най-активната фаза настъпва през април и май. Женската може да хвърли до 500 000 бледожълти яйца, които се прикрепват върху пясъчно дъно, камъни или подводна растителност. Ларвите се излюпват в рамките на няколко дни, в зависимост от температурата на водата, а половата зрялост настъпва между третата и четвъртата година. Бялата риба избягва води с ниско съдържание на кислород и предпочита добре аерирани, богати на храна екосистеми. Освен че е важна част от биоравновесието, тя е и изключително ценен трофей сред спортните риболовци, поради борбения си характер, динамичното поведение при изваждане и отличните вкусови качества на бялото ѝ, стегнато месо, което е особено подходящо за печене, паниране или приготвяне на скара.