Информация за Бяла мряна
Бялата мряна (Barbus barbus) е лъчепереста риба от семейство шаранови (Cyprinidae), характерна за течащите води на Европа, включително и България. У нас се среща основно в река Дунав и някои от нейните по-големи притоци, като най-голяма концентрация от този вид е установена в средното и долното течение на река Искър. В други реки като Янтра и Огоста е по-рядко срещана. Видът предпочита бързотечащи, добре аерирани води с каменисто или чакълесто дъно и се адаптира отлично към условията на живот в динамични речни системи. Бялата мряна е една от най-едрите представители на своя род. Обичайните ѝ размери варират между 80 и 100 см на дължина и 6–8 кг тегло, но при благоприятни условия може да достигне до впечатляващите 120 см и над 12 кг, което я прави желан трофей за спортните риболовци. Тялото ѝ е силно издължено и хидродинамично, приспособено за преодоляване на силни течения. Отличава се с мощен, раздвоен опашен плавник, който ѝ осигурява бързи и енергични движения в течението. Главата е издължена и завършва с долно разположена, леко напред отворена уста с форма, наподобяваща рало – приспособление за ровене по дъното. В краищата на устата ѝ се намират четири чувствителни мустачки, които ѝ помагат да открива храна в тинята и чакъла. Очите на бялата мряна са сравнително малки, а гръбната ѝ перка е висока и започва с твърд, назъбен лъч, който е леко извит назад – характерен белег, напомнящ на този при шарана. Окраската е маскировъчна и варира в зависимост от средата – гърбът е тъмнокафяв до сивкав, страните са жълтеникави или сребристи, а коремът е мръснобял. Перките са оцветени в светло оранжево до червеникаво, като гръбната и горната част на опашната перка са с по-тъмни нюанси. По отношение на храненето, бялата мряна е предимно дънна и всеядна, но с ясно изразено предпочитание към животинска храна. С помощта на своите мустачки, тя претърсва дъното в търсене на ларви на насекоми, червеи, пиявици, мекотели и други дребни безгръбначни. В някои случаи консумира и водорасли или разложени органични материи, особено в мътни или по-бедни на животинска храна води. Предпочитаните ѝ местообитания включват широки и бързи речни участъци, най-често с каменисто, чакълесто или глинесто дъно, където има силно течение и висока концентрация на кислород. Макар и значително по-едра от своя близък роднина – черната мряна, поведението и начинът на живот на двата вида са сходни. И двата се отличават с активност главно в ранните сутрешни и вечерни часове. Бялата мряна е известна със своята борбеност при улов – оказва сериозно съпротивление, дори и при по-малки екземпляри. Затова тя е изключително популярна сред риболовците на дъно и плувка, които често използват стръв като торни червеи, личинки, пиявици или дори специализирани примамки. В българските условия най-често се улавят екземпляри между 1 и 3 килограма, но не са редки случаите на значително по-големи трофеи. Заради издръжливостта си и вкусното бяло месо, бялата мряна е ценен обект не само за спортен, но и за стопански риболов. Поддържането на чисти и свободно течащи реки е от ключово значение за съхраняването на популациите на този вид, който играе важна роля в биоравновесието на речните екосистеми.