Информация за Бял амур
Белият амур (Ctenopharyngodon idella) е едър, растителнояден вид сладководна риба от семейство шаранови (Cyprinidae), произхождащ от речните системи на Амур и Усури в Далечния изток – в района на Китай, Русия и Северна Корея. Видът е изкуствено разселван по целия свят – в това число и в България, където е внесен за пръв път през 1964 година от Русия с цел подобряване на рибовъдството и ограничаване на прекомерното развитие на водната растителност. Благодарение на бързия си растеж, доброто адаптиране към различни условия и високата си икономическа стойност, белият амур се утвърждава като един от най-успешно внедрените видове в аквакултурата. Рибата се отличава с мощно, вретеновидно тяло, удължена форма и големи, циклоидни люспи, които ѝ придават бляскав, сребрист вид. Външно напомня на речния кефал, но има редица характерни разлики – устата е по-тясна, без мустачки, перките са сивкави, а не червеникави, както при кефала, а хрилните капаци са с отчетлива радиална шарка. Опашният плавник е стреловиден и добре изразен, приспособен за бързи движения във вода. Белият амур може да достигне внушителни размери – над 120 см дължина и тегло до 32 кг, макар в естествени условия обикновено срещаните екземпляри са между 5 и 15 кг. Месото му е бяло, стегнато, сочно и деликатно на вкус, което го прави ценен не само за прясна консумация, но и за преработка. В ранните фази от развитието си – предимно през първите няколко месеца – младите амури се хранят със зоопланктон, дребни безгръбначни и ларви на насекоми, като постепенно преминават към изцяло растителна диета, включваща висши водни растения, водорасли, тревисти растителни форми, а в някои случаи дори треви, падащи във водата. Белият амур проявява селективност в храненето си – предпочита млади, сочни растения като роголистник, водна леща, тръстика, папур и др., като избягва по-жилави и влакнести видове. Чрез този начин на хранене изпълнява важна екологична роля в контролирането на прекомерната растителност, която може да доведе до замътване, заблатяване или евтрофикация на водоемите. Размножаването при белия амур изисква специфични хидрологични условия – висока температура, голям обем вода и силно течение. Затова естественото му размножаване е наблюдавано само в река Дунав, докато в останалите водоеми в България размножаването е възможно единствено по изкуствен път, чрез рибовъдни станции. Хайверът на амура е пелагичен – плуващ във водата, и се нуждае от течение, за да се развива нормално. В неподвижни или застояли води той бързо загива. Половата зрялост настъпва в различен възрастов диапазон – между 4 и 10 години, в зависимост от температурата, хранителната база и продължителността на вегетационния период в дадения водоем. Темпът на растеж е особено висок в богати на растителност, слънчеви и топли водоеми, което прави амура предпочитан вид за поликултурно отглеждане съвместно с шаран и други риби, без конкуренция по отношение на хранителната ниша. Белият амур има изключително значение за рибарството – както в индустриалното, така и в спортния риболов. Той е силен боец, прикачен на въдица, проявява голяма устойчивост и дава сериозно предизвикателство на риболовците, особено в затревени и плитки водоеми. Освен това, амурът е икономически ефективен, тъй като заема хранителна ниша, която обикновено остава слабо използвана от останалите риби – растителната.