Информация за Буфало
Буфалото (род Ictiobus) представлява група едри сладководни риби от семейство Catostomidae, произхождащи от Северна Америка, които външно наподобяват шарана, но се различават по редица морфологични и екологични признаци. Видовете от този род са с подчертани стопански и рибовъдни качества, като в последните години успешно се аклиматизират и отглеждат и в България, главно в затворени водоеми и рибовъдни стопанства. Тялото на буфалото е силно издължено и изгърбено, с висок гръб и изразена странична линия. Покрито е с едри, плътно подредени люспи, които му придават метален блясък. Главата е сравнително малка, с долна, обърната надолу уста – характерна особеност за риби, хранещи се основно с дънни организми. Една от отличителните анатомични черти е гръбната перка, която започва с дълъг и висок лъч, а след това рязко намалява височината си, създавайки своеобразен “гребен” по гърба. Опашката е дълбоко изрязана, приспособена за мощно придвижване в спокойни и бавнотечащи води. В България са въведени и успешно се отглеждат три основни вида: Големоустото буфало (Ictiobus cyprinellus) – най-едрият представител, който може да достигне над 120 см дължина и до 45 кг тегло. Отличава се с по-широка и висока глава, както и по-високо телесно израстване. Темпът на растеж при този вид е изключително висок при наличие на подходяща хранителна база. Малкоустото буфало (Ictiobus bubalus) – със средни размери около 60–70 см и тегло до 18 кг. Има по-компактно тяло и по-малка уста, приспособена за филтриране на детрит, фитопланктон и дребни безгръбначни. Този вид е особено устойчив към ниски нива на кислород и променливи температури. Черното буфало (Ictiobus niger) – въпреки че достига подобна дължина до 80–100 см, обикновено тежи по-малко, до 10 кг, и се характеризира с по-тъмно оцветяване и предпочитание към по-дълбоки, спокойни водоеми. Буфалото се счита за всеядна или филтрираща риба, като основният му хранителен режим включва детрит, планктон, водорасли и дребни дънни безгръбначни. Поради тази причина не конкурира пряко шарана и други ценни видове, което го прави подходящ за поликултурно отглеждане. Буфалото е известно със своята устойчивост към заболявания, замърсяване и ниско съдържание на кислород, което го превръща в предпочитан вид за развъждане в изкуствени водоеми, езера и баластриери. Рибата има висока стопанска стойност – не само заради бързия си растеж и непретенциозност, но и заради вкусното си, нежно месо, което е с малко кости и високо съдържание на белтъчини. В някои щати в САЩ, особено в Средния запад, буфалото е традиционен деликатес и обект на спортен риболов. В Европа, включително и в България, интересът към този вид расте, като се проучва и възможността за размножаване при нашите условия, както и включването му в национални програми за аквакултура.