Информация за Бибан
Бибанът (Gymnocephalus spp.) е дребна сладководна риба от семейство костурови (Percidae), която се среща в България предимно в река Дунав, нейните разливи и някои по-големи язовири, където е била изкуствено разселвана. Макар и сравнително рядък и слабо познат, той има висока кулинарна стойност и интерес сред любителите на спортния риболов. На много места в страната е известен с народното си име „лигав костур“, поради обилното слузесто покритие на тялото, което го прави хлъзгав и труден за хващане и почистване. На външен вид бибанът напомня на миниатюрен костур, но се различава по по-късото и по-сплеснато тяло, покрито със средно големи ктеноидни люспи, чиито повърхности са покрити с дребни шипчета. Тези люспи, заедно със слузта, осигуряват допълнителна защита от паразити и механични наранявания. Окраската обикновено е сиво-зеленикава до жълтеникаво-кафява, като по тялото се забелязват множество тъмни петна или пръски, често образуващи ивици или неправилни шарки. Очите са големи и изпъкнали – адаптация, която му помага да се ориентира в по-слабо осветени участъци на водоема. Характерна за бибана е гръбната перка, съставена от две части, които обаче са сраснали – предната е бодлива, с 13–15 остри лъча, а задната е мека, с 11–14 лъча. Бодлите на гръбната перка и костите около хрилните капаци са много остри и здрави, като могат да причинят неприятни порязвания при почистване на рибата – честа причина тя да бъде подценявана от риболовците. Устата е малка, с четинковидни зъби, приспособени към хранене с дребни безгръбначни. В България се срещат три вида бибани: Обикновен бибан (Gymnocephalus cernua) – най-разпространеният и най-добре изучен вид; достига дължина 15–20 см и тегло до 100 г; Високотел бибан (Gymnocephalus baloni) – по-рядко срещан, с по-високо тяло; Ивичест бибан (Gymnocephalus schraetser) – има по-ясно изразени вертикални ивици и предпочита по-дълбоки и бързотечащи води. Екология и поведение: Бибаните са стадни риби, които предпочитат дънните слоеве на бавнотечащи или стоящи водоеми с добре наситена с кислород вода. Обитават дълбочини до 10–15 м, където се крият сред камъни, тиня и водна растителност. Активността им е най-висока при здрач и нощем. Храната им се състои от ларви на насекоми, рачета, червеи, яйца на други риби и риби личинки, което ги прави част от екосистемата като регулатори на дребните безгръбначни популации. Размножаване: Размножителният период на бибана започва през април и продължава до края на май, като хайверът се хвърля на няколко порции – понякога с интервал от дни. Женската снася около 100 000 яйца, които залепват по подводната растителност или по каменистото дъно. Излюпените ларви преминават бързо към активен начин на живот. Полова зрялост настъпва на възраст между 1 и 2 години, а продължителността на живот е около 6–7 години. Значение: Макар и с малки размери, бибанът е ценна риба за спортния риболов, а месото му е с много високи вкусови качества – крехко, бяло и с аромат, напомнящ комбинация между костур и попче. Въпреки това той често е подценяван, наричан „плевелна риба“, и бива изхвърлян или пренебрегван. Истината е, че бибанът има важна роля в екосистемата, като част от хранителната верига, и като вид, сигнализиращ за здравословното състояние на водоемите. В страни като Русия, Полша и Германия, бибанът се използва и в традиционната кухня – пържен, сушен или маринован.